Аз, дето имам мозък, голям като планета…

– Хей, Марвин, ти ли си? – извика Зейфод в слушалката. – Как си, момчето ми?

Настъпи дълго мълчание, преди да се чуе един глух, тънък глас.

– Би трябвало да знаете, че се чувствувам много потиснат – каза гласът.

Зейфод закри слушалката с ръка.

– Марвин е – обяви той.

– Хей, Марвин – продължи той по телефона, – тука е страшно весело. Ядене, пиене, малко лични обиди и Вселената пред изфирясване. Къде мога да те намеря?

Отново настъпи мълчание.

– Не е необходимо да се преструвате, че се интересувате от мене – каза Марвин накрая. – Много добре знам, че съм само един жалък робот.

– Окей, окей – каза Зейфод, – но къде си?

– „Включи на заден основния двигател, Марвин“, ето това чувам аз, „отвори входната камера номер три, Марвин. Марвин, би ли могъл да вдигнеш онази хартийка?“ Мога ли да вдигна онази хартийка! Аз, дето имам мозък, голям като планета… а те ме карат да…

– Да, да – каза Зейфод със съчувствие, което изобщо не личеше.

– Но вече свикнах да ме унижават – не спираше да се окайва Марвин. – Мога дори да отида и да си пъхна главата в кофа с вода, ако искате. Искате ли да отида и си пъхна главата в кофа с вада? Приготвил съм една. Момент.

– Ъъъ, хей, Марвин… – опита се да го спре Зейфод, но беше твърде късно.

От слушалката долитаха далечни тъжни подрънквания и бълбукания.

– Какво казва? – попита Трилиън.

– Нищо – отвърна Зейфод, – сега си мие главата.

– И така – заговори Марвин отново, като леко клокочеше, – надявам се, че съм ви доставил удоволствие…

– Да, да – каза Зейфод, – а сега би ли ми казал къде се намираш?

– На паркинга съм – каза Марвин.

– На паркинга ли? – изненада се Зейфод. – Какво правиш там?

– Паркирам коли, какво друго мога да правя на един паркинг?